Нещата, на които ме научи блогът

Преди няколко месеца имаше блог-щафета – Обичам да блогвам, защото…. , тогава написах един пост защо обичам да блогвам и защо отделям време, старание, пари и ресурс да поддържам блог. Сега от няколко дни се замислям над това, какво ме е научил моят блог и това да съм блогър. Ето някои от нещата, които аз приемам и като житейски уроци…

DSC_0462

– Да снимам. Никога не съм си мислела, че ще имам DSLR и ще го ръчкам, за да направя страхотни снимки за блога (още не се случва много, много, но надявам се, скоро ще са страхотни). Колкото са по-големи и по-хубави снимките, толкова по-добре.

– Да пиша. Винаги съм обичала да пиша, но блогът развива това желание. Както развива и … граматика, пунктуация и правопис. На два езика. И все пак, грешки се случват.

– Да съм по-идейна. Да, случва се да не знам какво да пиша или как да го кажа, но с времето идеите идват и остават, важно е да ги развием в най-правилната посока.

– Да съм по-организирана. Много хора ме “питат как успяваш” – работа, семейство, приятели, някакъв социален живот и блог. Ами, организация му е майката. И приоритизиране. Орагнизирано приоритизиране.

– Да се вдъхновявам, а не, да завиждам. Хубаво е да има хора по-добри от мен, които пишат по-добре, по-идейни са от мен, по-добре снимат от мен, имат повече и по-хубави неща от мен. Това ме учи и ми дава вдъхновение и устрем. Завистта смачква и депресира.

– Да защитавам себе си и това, което мисля. Има хейтъри всякакви и много често не се прдържам към правилото си “don’t feed the trolls”, а напротив – отговарям и се защитавам. Ако съм го написала, значи го мисля; ако го мисля, значи мога да се защитя.

– Да се уча от другите. Но да не копирам. Възхищавам се на толкова много хора – блогъри и youtube-ъри и се уча от тях, но ако копирам дословно всичко, което виждам, то вече няма да е мое и това няма да съм аз. Хубаво е да пречупваме всичко през своята призма и мироглед и да го правим свое, а не copy/paste.

– Да се въздържам да купувам неща само заради блога. Случва се често, но няма смисъл, а и го осъзнавам повече и повече. Едно е да си купиш онази основа или това червило, защото ти харесва, но съвсем друго е да накупиш 100 неща само и само да ги снимаш за блог пост. Просто няма смисъл.

– Да се грижа за нещо и да съм постоянна. Постоянството не ми е присъща черта, от зодията е. Имам нужда от промяна непрекъснато, но блогът е като част от мен, той има нужда от грижи и от постоянство, от развитие и промяна също. Невероятно е да можеш да се грижиш за нещо години наред и то да живее с теб.

– Да съм благорадна. Невероятно е да получавам подаръци от марки, които за мен са били недосегаеми преди няколко години. Не съм сигурна дали го изразявам достатъчно добре, но толкова благорадност и смирение, колкото при покана за сбитие или блогърски подарък не съм изпитвала… и това е най-вече, защото виждам, че някои оценява това, което правя.

– Да не се приемам много на сериозно. Всички сме хора и няма никаква разлика дали имаш 10 или 10 хиляди followers. Това, че има хора, които ме познават покрай блога, не означава, че съм нещо повече от някои друг. Днес звезда, утре въглен, а нали знаете, от високо се пада най-тежко, няма смисъл да си го причинявам.

Много ще се радвам и вие да споделите на какво ви е научило блогърството и да ме тагенете, ако напишете такъв пост. 🙂

 

blog signature

Advertisements

11 comments

  1. За мен най-големият плюс си остава “съобществото” от хора, които имат същата страст и комуникацията с тях. Да, научи ме на комуникация с хора, които никога не бих познавала иначе, и на един нов медиум на комуникация. И ме запозна с разни много интересни индивиди-блогъри, покрай които подскачам всеки път от радост (да, точно блогърките с огън в сърцата. Нещо като Мечетата с нежни сърца, ама с по чаша в ръка) 🙂 Цалувки!

    1. Мечетата с нежни сърца, ама с по чаша в ръка!!! Хахаха! Трябва да си направим фейсбук група :))))

  2. Страхотен пост! Идеята много ми допада и определено блогът се превърна в част от мен и в мой учител. Разбирам те, напълно! И с риск да ме помислиш за ужасна, което се надявам да не се случи.. (пунктУация се пише с У и нека последователите са 10 хилЯди, а не хилЕди)…

  3. Много хубав пост 🙂 Вдъхновяващ 🙂 Ако ми се върне музата, с удоволствие ще направя подобен :)))))

  4. Написаното от теб ми въздейства!
    Аз нямам блог, но обичам да чета оценките на другите относно това какво са ползвали иили не, и това ми помага в избора – какво да купя и какво не. Но написаното сега, ме накара да се замисля , че хора като теб които изразяват себе си относно житейския си опит, от това какво харесват или не, са полезни на другите като мен и в същото време запазват себе си като ХОРА, . До тоя извод стигнах като прочетох : ” – Да съм благорадна. Невероятно е да получавам подаръци от марки, които за мен са били недосегаеми преди няколко години” , което означава че си се съхранила като ЧОВЕК, щом се радваш и на дребните неща. Въпреки , че не те познавам ти споделям, че уважавам хората, ценящи всяко нещо дарено им с любов, колкото и малко да е то.

  5. Страхотен пост! Много ми хареса тази част ” Да се вдъхновявам, а не, да завиждам. Хубаво е да има хора по-добри от мен, които пишат по-добре, по-идейни са от мен, по-добре снимат от мен, имат повече и по-хубави неща от мен. Това ме учи и ми дава вдъхновение и устрем. Завистта смачква и депресира.” Самото изказване си е вдъхновяващо само по себе си, а самото съдържание на блога ти – интересно и опознателно 🙂

    http://www.gamesoffashion.blogspot.com

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s