Day: August 10, 2015

Lip Review: The Power of Red Lips


P1010143 ред

Today I am going to tell you a personal story! A few months ago I was a very nude-lip kind of girl. I did not own any lipsticks with color and preferred nude glosses such as NYX Crem Brullee and MAC Plushglass in Ample Pink. But something in my head clicked and I decided that to be fierce, strong and fearless on the inside, I must push through my limitations. And I know that not wearing a red lipstick is not really a limitation, but in my head a red lip gives you so much pizzaz and strength that I have always admired ladies who can rock it.

So this summer I have two lippies that are amazing and definitely make me feel fierce and fearless. Both are very similar shades – fiery red, with classic bright tones.

IMG_4172The first favourite is the Artistry Signature Color Cream Lipstick in Daring Red*. This is a very classic shade, with a creamy and moisturising texture. It applies like a dream and gives the lips a very plump and sexy look. Of course the staying power is not amazing, but it does not dry out the lips even one bit. What I find so cool for this one is the packaging – it is a twist and click packaging that locks it in, so the lipstick looks very posh and cool.

L’Oreal Color Riches Exclusive Collection by Blake is a matte finish, long lasting and very pigmented lipstick. It applies very smooth and creamy, and stays on your lips through food and drink. It does dry out my lips a bit, but as a matte that is expected.  The shade is very red, with blue undertones and I love that it makes my teeth look whiter. Overall this is a great summer shade, that is best combined with simple eyes and a bit of highlighter on the cheeks.    P1010070 ред

Днес ще ви разкажа една лична история! Все пак е личен блог, нали? Преди няколко месеца бях много безцветно ориентирана в раздела устни. Не притежавах никакви червила с цвят и предпочитах глосове тип NYX Creme Brullee и MAC Plushglass в Ample Pink. Но нещо в главата ми щракна напоследък и реших, че за да бъда силна, безстрашна и “яка”, трябва да превъзмогна някои върешни лимитации.  И да, знам, че червеното червило всъщност не е ограничение, но някак си, в главата ми червените устни дават толкова много “pizzaz” и сила, че винаги съм се възхищавала на дами, които могат да ги носят и да изглежда fierce.

Така че, това лято разчупих леда и използвам две червила, които са невероятни и определено ме карат да се чувствам яка и безстрашна. И двете са много близки нюанси – огнено червено, с класически ярки тонове.

Първият любим е Artistry Signature Color Cream Lipstick в Daring Red *. Това е много прекрасен червен нюанс, с прекрасна кремообразна и лека текстурата. Това червило се нанася като мечта и прави устните много секси на външен вид, а и подхранени в същотото време, тъй като съдържа натурални масла. Разбира трайността му не е толкова невероятна, но пък не изсушава устните ви изобщо. Това, което ми прави супер впечатление в това червило е  опаковката – това е с twist and click технология, която предпазва червилото ви, а и е много интересно и забавно на външен вид.

L’Oreal Color Riches Exclusive Collection by Blake е матово червило, което е много дълготрайно и пигментирано. Нанася се много лесно на устните и издържа всякакви храни и напитки през деня. Естествено, като всяко матиращо червило изсушава, но не е нещо мега драматично. Като цвят е много ярко, със сини отенъци и е най-прекрасно, че този тип нюанси правят зъбите оптически по-бели. Като цяло това е една чудесна лятна придобивка, която най-добре се комбинира с лек грим на очите и малко на хайлайтър по бузите.

 

blog signature

Advertisements

Когато мечтите се сбъдват: Spirit of Bugras и Robbie


11142419_10153592560899456_8526506823594926242_o 11816194_10153593894814456_7513209897760734831_o 11791998_10153593894849456_5952997516166468739_o

above photo source: Spirit of Burgas

 

download (7)Този уикенд бе фестивален. Не вярвам да има някой, който да не е разбрал, но този уикенд се проведе Spirit of Bugras, а в петък – в първия ден, хедлайнър бе, не друг а Robbie Williams.

Ще започна с малко по-далечна и лична история – годината е 2003, а мястото Англия. Това беше първото ми голямо пътуване сама в чужбина. Бяхме с най-добрата ми приятелка и пътувахме към летището, за да се прибираме в България след 10дневен престой в английския countryside. По радиото звучаха хитове на Роби и всички говореха за концерта, койото щеше да се проведе същата вечер, когато ние летяхме към БГ, близко до пътя, по който ние минавахме- в Knebworth. В последствие този концерт се превърна в албум и един от най-гледаните поп-концерти в историята на Англия. А в България го даваха по телевизията, месеци по-късно и на мен ми потекоха сълзи, че сме били толкова близо и същевременно толкова далеч от това грандиозно шоу.

download (6)

download (4)

Превъртаме 12 години и една седмица напред. Лято 2015, в Буграс. Традиционният фестивал “The Spirit of Burgas” се завръща и хедлайнър е не-друг, а Роби. Билетите са в чантата, гривната на ръката, пясък между пърстите на краката и бучка от вълнение в гърлото. Тази година за първи път отивам на “Спирита” и нямам търпение. Хора много, алкохол също. Слъцето залязва. Kwabs, който подгряваше, изпява Walk и слиза от сцената. Времето започва да тече бавно. 30 минути до 22:30, когато Роби трябва да излезе и да го гледаме на живо. С нашата група хора намираме супер места, но за 30те минути, в които чакаме и си говорим хиляди други хора ни избутват и застават пред нас. Местим се от страни на сцената. Вече е тъмно. Намираме места с видимост. Аз изкопавам малко хълмче от пясък под мен за да виждам по-добре и… сцената светва! Всичко е червено, някакви надписи, някакви хора, музика… и Роби излиза.  Let meeeee entertain you! И, о, дали ни забавлява…

Сълзи текнаха от очите ми когато чух заветното му изречение, с което започва всеки концерт “My name is Robbie fuckin Williams, and for the next two hours your ass, is mine”.  В следващите два часа бяхме негови, както и се закани. А аз бях на някакъв друг свят. Пях с цяло гърло почти непрекъснато, но не мога да си представя той как има такава харизма и енергия. Този човек е луд. Няма такава емоция, такава игра с публиката, закачки и забава. Ходила съм по-други концерти, но Роби разби. Тотално. Пя много, изпя всичките си най-големи хитове, пя Queen, пя Frank Sinatra, качи някаква мацка от публиката на сцената. Пя, танцува, просълзява се, говори ни за семейството си. Говори за себе си с огромна доза сарказъм и себе-ирония. Излезе с килт, показа ни и предник и задник. Скача, тича. А публиката беше на макс. До момента, в който концерта не приключи и не решихме да си тръгваме не осъзнавах колко хора е имало зад нас. Не беше Knebworth, но мисля, че Бургас се представи достойно, а Robbie fuckin Williams доказа, че е един от най-големите изпълнители на нашето поколение. Великан. Енергията на цялото представление ще се запечата завинаги в съзнанието ми. И ако дойде пак, пак ще отида да го гледам. Тотално си заслужава. Все пак, това е Роби. 

blog signature