Travel and Places

5 Things to Carry in Your Bag at All Times


bag essentials

I consider myself a busy, urban, young professional and lately I have been meeting more and more people from that same kind. We are all in a hurry, running around town, with sunglasses and big bags. But what are the five essentials that every young urban girl should carry in that big bag? Here are my thoughts…

1. Your business card – essential! You never know when a good contact will cross your way and it would bee needed to give out your contact details. If you do not have a business card, create one that is beautiful and eye catching.

I carry mine in my wallet if I am on the go or my card-holder if I am going to a meeting/or carrying my big purse.

2. Smart-phone aka my right hand aka my life. I personally go nowhere without my iPhone, it is my calendar, my social networks, my email, my notebook and my camera in one device. But… in order to keep it alive most of the time I carry my charger with me.

3. Pen and a cute notebook. You never know when you have to actually have to write something (note – not type!) So looking for inspiration and trying to capture the moment I always carry a pen and a little pad of paper with me, just in case. Currently I am carryin a little notebook from IKEA and my Parker Pen.

4. Touch up and refresh kit. Make up is part of my life and trying to look good at all times means having a little make up bag/pouch in the purse with me almost always – blotting powder, lip balm, a little perfume, breath freshener, wet wipes, bobby pins and a hair tie. Simply essentials.

5.Cash. This is a tough one, as a person who have lived in countries, where cash is almost not used I am always the one who has to go to the ATM, but sometimes… cash is all you can pay with and no cash means no money. So I have a few banknotes in my wallet with me.

Bonus: a USB stick. Because having a blog means carrying around pictures and files.

Which are your 5 essentials? Would you add something to mine?

===

Приемам себе си като млада, работеща, градска жена и напоследък все по-често и по-често се сблъсквам с хора от моята подрода – тичащи из града, със слънчеви очила и големи чанти. Но кои са нещата, които градското момиче трябва да носи със себе си? Замислих се и това са моите 5 необходимости…

1. Визитни картички – от съществено значение! Никога не знаете, ще се срещнете с някой интересен човек, на който трябва да дадете контактите си. Ако нямате визитки, може да си сътворите много лесно простички, но атрактивни картончета с име и имейл.

Аз нося моите работни визитки в портфейла си, ако съм в движение или във визитник, ако аз отивам на среща / или нося голяма чанта.

2. Смарт-телефон, известен още като дясната ми ръка или живота ми. Аз лично не отивам никъде без моя iPhone, това е календар, социални мрежи, имейл, лаптоп и фотоапарат в едно устройство. Но … за да предотвратя драматични ситуации с умрели батерии, си нося зарядно с мен, когато очаквам да съм навън по-дълго.

3. Химикал и бележник. Човек никога не знае кога, всъщност ще му се наложи да напише нещо, ей така, на ръка. И в търсене на вдъхновение и опити да уловя момента, винаги си нося химикалка и малко тефтерче с мен, просто за всеки случай. В момента имам малко бележниче от IKEA и химикалката ми Parker.

4. Малко гримчета. Гримът е част от живота ми и опитите си да изглеждам сравнително добре във всеки един момент, означава да имам малка чантичка с необходими продукъти почти винаги с мен – пудра, балсам за устни, малко парфюмче, освежител за дъх, мокри кърпички, фибички и ластичка. Просто Essentials.

5.Кеш. Това е труден момент за мен, като човек, който е живял в години наред в страни, където кеш почти не се използва винаги съм тази, която трябва да отиде до банкомата, но понякога … кеш е всичко, с което може да плати  и без кеш няма “пари”. Така че се опитвам да имам няколко банкноти в портфейла си с мен.

Бонус: USB флашка, защото като блогър трябва да разнасям снимки и файлове с мен.

Кои са вашите 5 неща? Какво бихте добавили към моите?

blog signature

Advertisements

Food Heaven: Starfish in Chernomoretz, Bulgaria


IMG_4308IMG_4301

IMG_4282 So last weekend we were at the Black sea coast for the Spirit of Burgas, where we saw Robbie Williams, and now I can live on my life in peace. But for this trip we decided to experiment and stayed in Chernomoretz, a little town I have passed by many times, but have never stayed there. So besides the gorgeous church yard from my yesterday’s post, we found another heavenly place – right across the street from the church actually, and this time it is a food type of heaven.

The restaurant is called Starfish and is probably one of the best at the sea that I have visited in terms of atmosphere and food. It is on two stories, and is all white and blue, with oleanders at the stairs and a very greek feel to the whole ambiance.

The food is delicious! All we had was so, so, so good, that I am writing now these lines to tell you to go and eat there! I had a greek salad and fried calamari, and the boy had green salad (which had avocado and a bunch of different greens in it) and spicy shrimp. We shared taramasalata and for desert we shared (read the boy ate) cheesecake, and every single thing was so delicious!

The portions were pretty grand – we both could not finish the salads, and definitely put some effort to eat all the fantastic seafood. The pricing was a ok, for the sea, with all we ate (and we drank water and beer) our check was about 60 leva, (30 euro) and we were happy with full bellies.

So huge thumbs up to Starfish. If you ever go near or around Chernomoretz, Bulgaria definitely go and check it out! But remember to make a reservation first, because in season it is always full! And there are good reasons for that too, put on the table!

===

IMG_4293

Миналия уикенд бяхме на морето за Spirit of Burgas и гледахме Роби на живо, така че вече мога да живея спокойна! Но в това пътуване решихме да експериемтнтираме и спахме в Черноморец – място, през което съм минавала толкова много пъти, но никога не съм посещавала наистина. А то се оказа пълно с приятни изненади! Освен приказната църквa, за която ви разказах в постa от вчера, намерихме друго райско място – точно срещу църквата, но този път свързано с вкусотии.

Става дума за ресторант Starfish, смело мога да кажа един от най-добрите ресторанти, в които сме били по нашето море. На два етажа е, но това не му попречи да е целият запазен – добре, че бяхме на концерт и решихме да вечеряме раничко, иначе нямаше да ни се получи хапването там. Така че, aко решите да посетите този синьо-бял рай на вкусната храна, определено се обадете да си запазите маса, или отидете около 18:00-18:30 до 20 часа.

Ние с момчето ядохме следните неща – аз гръцка салата и калмари, той – зелена салата (която е от различни салатки и авокадо) и пикантни скариди. Разделихме си една тарама, и десерт – чийзкейк (при нас разделянето на десерт е по-скоро 1 към 9 в полза на момчето) и всичко беше толкова вкусно!

Порциите бяха огромни и се озорихме доста – оставихме салатите, но геройски си хапнахме всичките морски вкусотии 🙂 А като сметка, не беше никак зле – с всичко изядено и издути коремчета от храничка, водичка и биричка, платихме около 60 лв, което не е никак зле за сметка на морето.

И така, големи адмирации към Starfish за храната и обстановката! Определено си залсужава посещението, толкова, че на втората вечер пак седнахме там!

starfish food

IMG_4311IMG_4283_Fotor

blog signature

 

Когато мечтите се сбъдват: Spirit of Bugras и Robbie


11142419_10153592560899456_8526506823594926242_o 11816194_10153593894814456_7513209897760734831_o 11791998_10153593894849456_5952997516166468739_o

above photo source: Spirit of Burgas

 

download (7)Този уикенд бе фестивален. Не вярвам да има някой, който да не е разбрал, но този уикенд се проведе Spirit of Bugras, а в петък – в първия ден, хедлайнър бе, не друг а Robbie Williams.

Ще започна с малко по-далечна и лична история – годината е 2003, а мястото Англия. Това беше първото ми голямо пътуване сама в чужбина. Бяхме с най-добрата ми приятелка и пътувахме към летището, за да се прибираме в България след 10дневен престой в английския countryside. По радиото звучаха хитове на Роби и всички говореха за концерта, койото щеше да се проведе същата вечер, когато ние летяхме към БГ, близко до пътя, по който ние минавахме- в Knebworth. В последствие този концерт се превърна в албум и един от най-гледаните поп-концерти в историята на Англия. А в България го даваха по телевизията, месеци по-късно и на мен ми потекоха сълзи, че сме били толкова близо и същевременно толкова далеч от това грандиозно шоу.

download (6)

download (4)

Превъртаме 12 години и една седмица напред. Лято 2015, в Буграс. Традиционният фестивал “The Spirit of Burgas” се завръща и хедлайнър е не-друг, а Роби. Билетите са в чантата, гривната на ръката, пясък между пърстите на краката и бучка от вълнение в гърлото. Тази година за първи път отивам на “Спирита” и нямам търпение. Хора много, алкохол също. Слъцето залязва. Kwabs, който подгряваше, изпява Walk и слиза от сцената. Времето започва да тече бавно. 30 минути до 22:30, когато Роби трябва да излезе и да го гледаме на живо. С нашата група хора намираме супер места, но за 30те минути, в които чакаме и си говорим хиляди други хора ни избутват и застават пред нас. Местим се от страни на сцената. Вече е тъмно. Намираме места с видимост. Аз изкопавам малко хълмче от пясък под мен за да виждам по-добре и… сцената светва! Всичко е червено, някакви надписи, някакви хора, музика… и Роби излиза.  Let meeeee entertain you! И, о, дали ни забавлява…

Сълзи текнаха от очите ми когато чух заветното му изречение, с което започва всеки концерт “My name is Robbie fuckin Williams, and for the next two hours your ass, is mine”.  В следващите два часа бяхме негови, както и се закани. А аз бях на някакъв друг свят. Пях с цяло гърло почти непрекъснато, но не мога да си представя той как има такава харизма и енергия. Този човек е луд. Няма такава емоция, такава игра с публиката, закачки и забава. Ходила съм по-други концерти, но Роби разби. Тотално. Пя много, изпя всичките си най-големи хитове, пя Queen, пя Frank Sinatra, качи някаква мацка от публиката на сцената. Пя, танцува, просълзява се, говори ни за семейството си. Говори за себе си с огромна доза сарказъм и себе-ирония. Излезе с килт, показа ни и предник и задник. Скача, тича. А публиката беше на макс. До момента, в който концерта не приключи и не решихме да си тръгваме не осъзнавах колко хора е имало зад нас. Не беше Knebworth, но мисля, че Бургас се представи достойно, а Robbie fuckin Williams доказа, че е един от най-големите изпълнители на нашето поколение. Великан. Енергията на цялото представление ще се запечата завинаги в съзнанието ми. И ако дойде пак, пак ще отида да го гледам. Тотално си заслужава. Все пак, това е Роби. 

blog signature

pLOVEdiv – заедно, по блогърски.


Миналата събота беше прекрасна. Цветна, топла, интересна и забавна. И бих искала да ви споделя защо… ами, бяхме заедно в Пловдив.

Screen Shot 2015-06-24 at 11.09.25 AMПо блогърска линия от фондация Пловдив 2019 ни поканиха на откриването на One Design Week и разходка из Капана… и отказва ли се такава покана, няма как. Та заедно с Ана, Събина, Тошка, Васи и Роси цяла събота се разхождахме из най-стария действащ град в Европа и Европейска столица на културата за 2019. В няколко снимки ще ви разкажа какво видяхме, усетихме и вкусихме.

Както винаги, не претендирам с най-невероятните снимки на света, просто защото в такива пътешествия предпочитам да видя и да пипна, а снимането го оставям малко по на заден план. Но #учасе!

This slideshow requires JavaScript.

Всичко започна с дълъг и прекрасен обяд в нов ресторант в Капана, който се намира на мястото на стария Обреден Дом. Шеф-готвачът беше Испанец и ни изненада с дегустативно меню и прекрасно бяло вино. А под дегустативно меню имам предвид – 6 степенно меню в малки порции, което градираше от леко гаспачо, през домашен хляб със семена и гъши дроб върху домашно сладко от праскови и телешко с пюре от червено цвекло… Ох, да, много беше вкусно!

Докато обядвахме, освен какво е #майнаspirit (четете айляк), Цвети Керански от Фондация Пловдив 2019 ни разказа какво ще се случва в Пловдив, какви са плановете за идните няколко години и какво искат да постигнат за града като Столица на Културата на 2019. Разказа ни, че в Капана започват да се отварят нови и нови бизнеси, че вече с помощта и финансирането на фондацията са отворили десетки и ще се дава възможност да отварят още. След обяд на път за Капана минахме през изложба от One Design Week, която беше в старата Градска баня. Интересни и драматични творби бяха поместени из всички помещения на банята. Но най-много ме впечатлиха няколко дизайна на плочки от Шарка, много удачно поместени в банята. Не искам да споделям снимки на абсолютно всичко, което съм снимала от изложбите, за да не ви развалям преживяването, ако отидете да ги видите.

This slideshow requires JavaScript.

Разходката ни в Капана започна с биричка в Котка и Мишка, после лутане из уличките и влизане във всички малки и прекрасни магазинчета, които са отворили в Капана. Естествено посетихме и няколко галерии, които помещаваха изложби от One Design Week, като най-ми харесаха постерите от IKEA ART Event, които синхронизираха на всички графити и улично искуство, което е пръснато из целия Капан. Но все пак, най-впечатляващ беше самия дух на мясотото – млади хора, изкуство, лежерни кафенца и барчета, всички са усмихнати и приветливи. Все едно не си в България, а в някой квартал в Бруклин или Източен Лондон.

This slideshow requires JavaScript.

След като се шляхме няколко часа в Капана, тръггнахме за откриването на One Design Week и изложбата Being Post-Digital. Определено си заслужава посещението и ако можете да отидете следващия уикенд, горещо препоръчвам. Има няколко много добри експоната, които те карат да се замислиш върху живота и това колко сме дигитални, и какво всъщност е истинският живот напоследък – онлайн, офлайн и как се случва микс от двете.

This slideshow requires JavaScript.

И така, ако имате свободна събота или неделя тази седмица, палете и ходете до Пловдив. А ако сте от Пловдив – разходете се из капана и посетете изложбите, които се случват във вашия град. Определено има какво да се види, усети и опита.

blog signature

Един Ден в Пловдив: Вино, Храна и История


Този уикенд пътувах по блогърски извън София. Не ми се беше случвало преди и да си кажа, беше много, ама много приятно! Поводът за тази разходка, или по скоро дестинацията – Пловдив! А събитието, което беше цел на пътуването – Феснивалът “Дефиле на младото вино” в стария град.

пловдив

Още от сутринта знаех, че ще е забавен ден, защото бяхме много приятна и бутикова блогърска компания, а наш гид беше заместник-кмета на Пловдив Стефан Стоянов, който отговаря за “Култура, образование, туризъм, иновации, развитие и европейски политики”. Той се оказа много симпатичен и знаещ човек, който ни разказа в детайл за историята на града, за плановете и за бъдещето, което очаква Пловдив.

Какво видяхме с Адриана, Томи и Ана :

– Започнахме в Малката Базилика, която ме впечатли с качеството на реставрацията и цялата модерност на обекта. Определено си заслужава посещението, за да видите как се реставрира ранно-християнски храм в 21ви век. Мозайките са зашеметяващи, а самото помещение ви пренася в едно друго време и един друг свят.

2014-11-29 12.03.292014-11-29 12.04.18 2014-11-29 12.05.252014-11-29 12.04.55 2014-11-29 12.04.47

– След това продължихме към центъра – главната улица и площада. Пихме вино на коледния базар и чухме от първа ръка за плановете за реставрация и благородяване на центъра на Пловдив. Винаги съм знаела, че Пловдив е град с култура, но когато видиш, докоснеш и чуеш всичката история по която стъпваме, е някак си магично!

sunshine 1       ана 2 ана 3

– Запътихме се по главната към мястото, където е екскавиран римския стадион. Невероятно е да стъпваш по каменни улици, които са на 18-19 века! А за да се потопим още повече в историята на стадиона гледахме 3D филмче за историята му. Определено бях впечатлена, че това се чувства в България и е благодарение на община Пловдив.

ана 1

  2014-11-29 13.32.25 2014-11-29 13.32.59  

– След 3D изживяването потеглихме към капана и прекрасния ресторант, където обядвахме. Ресторантът се казва Амстердам, а всичко, което хапнахме беше божествено! Определено го препоръчвам ако обичате вкусна храна!

– Сити и напити потеглихме нагоре към стария град и главната атракция на деня. Да, това не е всичко приятели, очаква ни Фестивалът на младото вино.

2014-11-29 15.36.11

– Фестивалът се провеждаше из целия Стар Пловдив, в дворовете на къщите там. И тъй като културата е преди пиенето, преди да се захванем с вино-опитването, обиколихме няколко от къщите. Най-най-най впечатляваща беше Хиндияновата къща. Моите Арменски корени се възгордяха, защото къщата е принадлежала на заможен арменски търговец, а самата архитектура и декорация  на къщата е много по-различна (и красива) от останалите къщи.

2014-11-29 15.55.272014-11-29 15.50.36   2014-11-29 15.49.06

– Към края на деня опитахме и вината. Нови любимци са ми Загрей и Асена. Дори си взех бутилка розе от Асена за вкъщи, няма как да се върна в София с празни ръце, нали? 🙂

През цялото време си мислех кога ще се върнем с момчето в Пловдив, за повече от няколко часа и ще се разходим, ядем и пием някак си по-бавно и по-спокойно. Както се казва да си бичим айляк.

ana 2

 

Благодаря на организаторите за поканата и за прекрасния ден, в който имаше всичко – култура, история, храна и вино… какво му трябва повече на човек!

photo (2)

*Някои от снимките са мои, други на Адриана и на Ана. Малкият ми удобен фотоапарат реши, че не иска да ми кооперира, за това споделям някои  кадри от на момичетата, с благодарност!

Tips and tricks: Etiquette


As there have been some events recently that made me think people have no etiquette whatsoever, I decided to share some very basic tips, that in my opinion should be followed by everyone, who is eating in front of people or eating at all… And I am no etiquette nazi, I don’t eat with books under my arms, and don’t stand straight at all times, but some things are good to know and do and follow…

===

Напоследък бях свидетел на няколко събития, които ме накараха да мисля, че хората нямат никакъв етикет. За това реших да споделя няколко много простички съвета, които трябва да следваме, когато ядем навън или, изобщо когато се храним. И не, не съм някакв мега-специалист по етикет, не ям с книги под мишниците и не седя с изправен гръб, но има няколко неща, които вярвам, че трябва да знаем и правим…

Сperfect-guide-to-holiday-etiquette-header

Wait until everyone is seated and served before you start eating!

===

Изчакайте всички да седнат и всички да имат храна преди да започнете да се храните вие!

 1

Let your guests order first. Even if you are a lady, if you are hosting an event – your guests order first.

===

Оставете гостите си да поръчат първи. Дори ако сте дама, ако вие сте домакин на събитието, оставете гостите си да поръчат първи.

menu

Use your utensils from the outside in, in the cases there are more than one sent of utensils.

===

Използвайте приборите като започнете отвън навътре. Това е за случаи, в които имате повече от един комплект прибори.

utensils

Don’t use salt and pepper before you taste your meal!

===

Не подправяйте с допълнително сол и черен пипер, преди да сте опитали ястието си. Обидно е към домакина.

cd9e6558edbcf232d9d60d7f07017724

Do not return the wine. The protocol demands you taste it, but even if you do not like it, you have ordered it, so you have to take it. The exception is only if there is a problem – the wine is fermented or the cork has been compromised.

===

Не връщайте виното. По протокол бутилката се носи и виното се опитва, дори да не ви харесва, вие сте го поръчали и трябва да вземете бутилката. Изключение е ако има проблем със самата бутилка – коркът е пропуснал или има ферментация.

images

The way you position your utensils sends specific signals to the waitstaff. Know what you are saying!

====

Начинът, по който оставяте приборите си дава знак на персонала. Знайте какво казвате!

69173bcc-351d-4815-83f8-b6d1e5095db3

The salt and pepper should always be passed together.

===

Сол и черен пипер винаги се подават заедно, дори ако някой поиска само солта.

Don’t talk with your mouth full.

===

Не говорете с пълна уста.

shoveitin

This is considered an informal dining setting.

===

Това е начинът, по който се слага масата неформално.

formal informal

And this is what a formal dining set-up looks like.

===

Това е подредбата на масата за официални случаи.

4d70b222628a74dcdd7f6669d49e4ce0

Always remember to tip. 10% is a must, if you are pleased leave at least 20%.

===

Оставяйте бакшиш. Минимум 10%, ако сте доволни 20%.

Did you know all these tips? Do you use them in your everyday life?

===

Знаете ли всички тези съвети? Използвате ли ги всеки ден?

photo (2)

===Love yourself!===

*All images are from Google image and Pinterest

Monthly Inspo: white, gold, summer


20140805-204840.jpg

*pics are from Pinterest

New York, New York


We are back from a fantastic holiday trip to the USofA. We went to my brother’s MBA graduation in PA, then visited DC and hung out with dear friends and Christmas was spent in the splendid fairy tale city of New York.

Here are some of the fantastic moments we had waking around the city with my mom. 20140105-223556.jpg

20140105-223609.jpg

The fashion district.

20140105-223624.jpg

20140105-223635.jpg

20140105-223644.jpg

20140105-223710.jpg

20140105-223720.jpg

20140105-223734.jpg

Dream on! Till next time!

Вила Росиче, едно по-добро място


От много дълго време искам да пиша за Вила Росиче. Под дълго време визирам години, но поради една или друга причина пиша сега. А през всички тези години, безброй посещения за чай и торта, блогърско събитие и тест на всичките им торти, аз съм безкрайно влюбена в това място. Толкова, че всеки път някой като каже – хайде заведи ме на хубаво място или предложи къде да ходим, в моят отговор винаги присъства Вила Росиче.

Мястото е толкова тихо и спокойно, макар и в самия забързан център на София. Намира се на ул. Неофит Рилски, между ул. Цар Асен и ул. Княз Борис, но ако не знаете какво търсите и къде отивате ще го подмитенте и никога няма да усетите блаженството на кулинарните изкушения в малката сладкарница. Та, за да не се случи тази тъй неприятна драма, трябва да търсите табелката до голямата дървена врата. След като минете малко тунелче, все едно влизате в прекрасна книга и се озовавате в цветна градина с дъврени столове и маси от ковано желязо.

villa rosiche 1

villa rosiche 2

След първоначалното впечатление на изумление, как товя място може да съществува изобщо, и още повече как не сте били там до сега следва най-сладката част. Качвате се по стълбите и се озовавате пред витрина пълна със сладки изкушения, които изглеждат така все едно са направени от ръцете на магьосник. След дву-три-пет-умене ще се спрете на нещо, каквото и да е то няма да сгрешите. Направила съм проучване, вярвайте ми, няма нещо, което да не е мега-добро. Все пак си имам лични фаворити и аз, и ще ги споделя. От тортите най-много обичам Чийзкейк (печения вид), торта Шоколадова целувка и торта Шведска принцеса.

villa rosiche 7 villa rosiche 5 villa rosiche 4

Освен торти има и кроасани, страхотно кафе и невероятен чай. Кроасаните са ръчно направени, с масло и са може би най-добрите, които съм опитвала в България. Най-най-любим ми е с бадеми. Трябва да го опитате, той е просто като малко къстче рай, обвито в многолистно маслено тесто, поръсено с удоволствие за всички сетива.

villa rosiche 3

Допълнителен съвет, който днес тествах е, когато градината е пълна или навън е студено, качете се на втория етаж. Всяка от стаите е в различен стил, но цялото помещение е много романтично и все едно изкрарано от приказка. В студен и мрачен ден като днешния, чаша чай и топъл кроасан направи света много по-добър. Чаеният лист е много добър, така че за чаените ентусиасти със сигурност ще се намери нещо да задоволи и най-претенциозните.

 Опитайте го, няма да съжалявате.

Снимки от Вила Росиче защото всеки път всичко се изяжда преди да успея да го наснимам 🙂

My First Paris


 

 

 

So, finally, I made it to Paris. After all I have heard, watched, been told, read, and so on and so on, I actually experienced it. And it is simply fabulous! My tour was way too touristic for my liking, but it included a carousel, get together with an old friend, a fantastic birthday on the Eifel Tower, meeting an acquaintance I have not seen for 7 years in the metro in Paris, randomly, and many many other moments of joy and exhaustion, exhilaration and foot-pain. Glorious few days, with even more glorious pictures! 

Note: All pictures are taken by my best friend, and I do not claim any amazing photographic skills for myself.